16.12.2008 г., 0:52

Животът ни театрална комедия

943 0 3
Животът ни – театрална комедия.
Сцена, на която ние сме актьори.
Тъжна и жалка елегия,
в която всеки със зъби и нокти се бори.

А нашата публика, не,
не се състои от весели хора.
Публика е нашата съдба.
Тя кани нагло всички чувства по света.

Омраза, щастие, любов.
Злоба, силна завист – тъжен зов.

Да ни управляват
всички нас актьори като марионетки.
Безпощадно да заключват душите ни
в тесните сценични клетки.

И бавно, но славно, тази театрална комедия
превръща се в жалка пародия.
А ние смешници, актьори,
продължаваме да играем своите роли.

И обръщаме се с надежда към публиката-съдба
и протягаме само бавно ръка.
За по-добър живот, за спокойна душа.
Молитва – нашата смешна наивна игра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за критиките, но не смаятам да го променям
  • А нашата публика, не,
    не се състои от весели хора.
    Публика е нашата съдба.
    Тя кани нагло всички чувства по света.
    ......................
    Харесва ли ти така поднесено?
    На мен не!
  • темата е много експлоатирана
    а пък и клишетата са повечко

    "И бавно, но славно, тази театрална комедия
    превръща се в жалка пародия." - ???

    поогледай го пак

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...