Йо-хо-хоп!
Щях да пиша, но се сецна
Музата ми насред път.
Ха да дóйде, но запецна,
а стихът в ума ми – кът.
Аз напъвам – не излиза.
Инати се като вол.
В творческа е даже криза
коженият ми фотьойл.
Щях да те измисля, друже!
Виж, приготвил съм перо
и мастило от спаружен
плод в смокиново листо.
Бялото перо откраднах
днес от птичия базар.
А мастилото ми даде
райската змия – пъдар.
Ала Музата ми вика,
че главата я боли,
и си пийва с мен мастика
и болежките цели.
От устата ѝ се носи
огнен дъх като пожар.
Аз, с пантофите на босо,
се потя като шопар.
Щях да те измисля, честно!
Но извадих лош късмет.
Музата моряшки песни
ми напява ред след ред.
Не е лесен, туй е ясно,
брак с пияница заклет.
С Муза, йо-хо-хо, натясно
станал съм заврян поет.
© Мария Димитрова All rights reserved.
