Кафе-еспаньола
Предложих ти кафе-еспаньола.
Характерът твой е това.
А ти - любопитна виола,
за отговор кимна ми: Да!
Келнерът тъжно въздиша:
- Извинете ни... Няма такова...
В главата се надбягват тристишия.
Сметката е готова.
Навън отново дъждът е заплискал.
Разстроен поглед, но с усмивка на устата:
- Обещал съм... И е толкоз близко...
Кафе ще пием нейде под луната.
Арабика. Коняк и захар прегорена.
Горчи и ни примамва аромат.
А две очи са страстно заредени
и малката ми хитрост ще простят.
© Красимир Дяков All rights reserved.
