Кафене
КАФЕНЕ
В кафенето сме ние и онези, все те…
Може би чакаме - дано пак залудуват
на пролетта белите, весели цветове.
На другата маса, едни побелели мъже
говорят за бурята вчера и нещо умуват,
а децата се гонят навънка, из пясъка…
Старо куче седи до някакво младо момче.
Майка реши в количката лъчите на слънцето.
Друг на друга стихче от малкото томче чете.
Аз не искам да тръгна. Ще остана до мръкнало,
ще се радвам на времето, още малко поне,
ще се пазя от дългове и ще черпя приятели.
Вече знам и Животът е само едно кафене,
в което нека още да пазят местата ни.
Wali (Виолета Томова)
© Виолета Томова All rights reserved.
