prashinka (Вени Николова) prashinka (Вени Николова)
28
May 28, 2007, 7:56 AM

Кажи ми

  Poetry
884 0 7
 

С нокти раздирам сърцето ти,

Хапя до кръв мислите,

А ти ме "обичаш".

Ех, Господи - откъде се намерихте

Все едни обичливи край мене,

Когато хич не ми е до обичане?

Кажи ми нещо ново поне

Тия всичките съм ги слушала.

Света не се върти покрай твойто "Обичам те"

Кажи ми, че ако скоча, ще скочиш със мене,

Че ако падна, на  ръце ще ме вдигнеш.

Кажи ми, че поне една мечта ще ми сбъднеш,

че като тръгна да плача,

ти пръв ще ме удариш през сълзите -

да съм силна...

Кажи ми...

Мълчиш.

Страх те е.

А уж ме обичаше много -

Твойто обичане нищо не струва.

Важно е кой ще остане до мене,

Когато скачам в дълбокото...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вени Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • prashinka (Вени Николова)
    prashinka (Вени Николова)
    nikolaidragiev ..Даже понякога сами те бутат в дълбокото
  • prashinka (Вени Николова)
    prashinka (Вени Николова)
    Благодаря на всички от сърце Прегръщам ви !
    petrokam баща си имам.. човек на който мога да се облегна и който ще ми подаде ръка когато падна ми трябва.. ако за теб това е само бащата започвам да се отчайвам дали някога ще намеря това което търся..
  • nikolaidragiev (Николай Драгиев)
    nikolaidragiev (Николай Драгиев)
    Те "обичливите" са най-опасни гадовете!!!Само те дебнат да скочиш в дълбокото и се заплитняват на някъде...
  • petrokam (Петър Варчев)
    petrokam (Петър Варчев)
    Имаш нужда от баща а не от любовник ако съм схванал правилно.
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Поздрави за идеята!
    /подреди го малко и ще е ОК/

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0