Кажи ми...
Кажи ми,
колко е цветна зората,
понесла на ръце
новия ден,
все още ли
се люби с полята
онзи вятър,
целунал и мен.
Кажи ми,
все още ли
хладен е камъкът,
разпънал гръбнак
на съседния склон,
чертае ли обръчи
пламъкът,
изтръгнал зората
със стон.
Кажи ми,
все още ли
извива кръшна снага,
там, точно
до нашата къща,
оная непокорна
бурна река,
която залеза
на глътки поглъща.
Кажи ми,
колко натежава небето,
сбрало облаци бясни,
набъбва ли пак
хоризонтът, където
светкавица яростно
трясва.
Кажи ми,
разнася ли се пак
аромата на кестени,
безгрижно
подсвиркват ли птиците...
и пеперудите,
в танца унесени,
пулсират ли
в такт със светлиците...
....................................
Кажи ми,
че ще си дойда
след година,
и ще свия месеците
на кълбета,
ще ги заключа,
да не се заплитат,
в четирите свободни
чекмеджета.
© Мария Манджукова All rights reserved.
Поздрав на Троян! 
