Кажи ми пак
Кажи ми пак, че ме обичаш
в целунатата тишина,
по устните дори да сричаш
със ласки мека топлина.
Залей ме с късчета усмивки
със цвят от знойната луна
в нощта, когато се завива
със звездната си пелена.
Върни ме в спомените южни
към тихия вечерен бриз
на пролетите теменужни
с дъждовни капчици каприз.
Кажи ми пак, че ме обичаш
във лято от букетчета мечти,
във късни есени, когато свличаш
умората на мъжките ми дни.
Кажи ми пак, че ме обичаш,
за жаждата открий следа,
по устните ми щом се стичаш
с две думи влюбена вода.
© Красимир Трифонов All rights reserved.
