Как?
К А К?
Звездите заскрибуцаха по пътя.
Теглич ли скъса трудният ни ден,
или забързана накриво стъпи
мечтата от съня ни окрилен?
За гушата сме хванали съдбата,
а предвидливи вимето държат.
Готов ли е гневът ни за разплата?
Бозалите от вимето мълчат.
Каруцата ли сложихме пред коня,
или катър смени една звезда?
Днес с укор гледат старите икони,
а въздухът е с мирис на беда.
Грехът със майсторство се преоблича
в невинността на детската сълза.
Измамено от полюсна различност,
съмнението - пъргава коза -
се шмугва във гората от забрава,
безшумно щраква нейният капан.
Животът черни карти ни раздава,
но не желае да е проигран.
В звездите, заскрибуцали по пътя,
аз виждам абортирали мечти.
Не се чуди, че слънцето разпънато
се пита: Как земята се върти?
© Мария Панайотова All rights reserved.
