Как да си взема на ръце Сянката?

Poetry

843 0 10

Цял ден беше със мен

и търпеливо ме следва...

В мечта безнадеждна и кратка.

Тази обречена краткост принуди ме-

да и разкажа всичко... за някога.

Животът на сянката свърши със залеза...

за да възкръсне под нашата улична лампа.

Да види звездите - за малко...

и няколко думи - съвсем недостатъчни...

... нататък е тъмно, а трябва да тръгвам и...

... дано след малко да я има... Луната...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

timon (МАРИЯ)

@->--
t.

2009-10-16T22:22:41+03:00
smile1 (Валка)

Ето,че трябва светлина!Луна и конфети (не кюфтета) от звезден поток!
Сърдечни поздрави за хубавия стих!!!

2009-02-19T01:41:48+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Прекрасен стих!!!
Поздрав и прегръдка!!!

2009-02-19T00:43:22+02:00
Apaika (Арлина)

хм...Колев...ше си думаме на 4-ри очи ..
Разкошен стих ))))))
Липсваш ми!

2009-02-18T01:08:25+02:00
враната (Маргарита Василева)

Разби ме...

2009-02-13T16:16:57+02:00