Как да си взема на ръце Сянката?

Feb 12, 2009, 11:58 PM

Poetry

706 0 10

Цял ден беше със мен

и търпеливо ме следва...

В мечта безнадеждна и кратка.

Тази обречена краткост принуди ме-

да и разкажа всичко... за някога.

Животът на сянката свърши със залеза...

за да възкръсне под нашата улична лампа.

Да види звездите - за малко...

и няколко думи - съвсем недостатъчни...

... нататък е тъмно, а трябва да тръгвам и...

... дано след малко да я има... Луната...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

timon (МАРИЯ)

2009-10-16T22:22:41+03:00

@->--
t.
smile1 (Валка)

2009-02-19T01:41:48+02:00

Ето,че трябва светлина!Луна и конфети (не кюфтета) от звезден поток!
Сърдечни поздрави за хубавия стих!!!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2009-02-19T00:43:22+02:00

Прекрасен стих!!!
Поздрав и прегръдка!!!
Apaika (Арлина)

2009-02-18T01:08:25+02:00

хм...Колев...ше си думаме на 4-ри очи ..
Разкошен стих ))))))
Липсваш ми!
враната (Маргарита Василева)

2009-02-13T16:16:57+02:00

Разби ме...
doreto66 (Дора Павлова)

2009-02-13T11:30:13+02:00

прегърни я
feia (Вилдан Сефер)

2009-02-13T09:39:08+02:00

Думите никога не са достатъчни...
Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-02-13T07:26:55+02:00

"... нататък е тъмно, а трябва да тръгвам и..."
Преход на светлини и сенки!А нататък... никой не знае - може и да е светло...
vitaniya (Таня Цветанова)

2009-02-13T00:56:33+02:00

Колев, драго ми е!!!
лилия1 (Лиляна Тодорова)

2009-02-13T00:38:55+02:00

Страхотен стих!