на Краси Автанска
Как хубаво седиш и ми говориш,
без думичка дори да ми отрониш...
Разкриваш ми прекрасни светове
вселили се във теб от векове...
Наблягаш на детайлите, рисуваш...
описваш ми море, което чуваш...
а после и пустиня... планина...
Без звук, дори без думичка една.
Кажи ми как го правиш, как се случва...
и как оборваш логика научна...
Как да жонглирам сетивата свои...
та мислите ми в миг да станат твои...
Сподели... кога и аз ще мога
като тебе ...връзка да намеря с Бога.
Мълчаливо продължаваш да разказваш...
умения вълшебни да доказваш...
Душите сливат се красиво и политат...
От чистата любов решиха да опитат...
Не знаят граници ТЕ, нямат и посока...
Издигат се и реят се високо...
„Пак ще се видим” – каза със слова...
И полетях надолу през глава...
Превъртах се... едва не се разбих
и, ставйки... до мен не те открих...
Как хубаво седя и си говоря...
Ако в съня почукаш пак... ще ти отворя...
но обещай... ни дума, нито звук...
а само полет ... по-далеч от тук
© Станимир Карагьозов All rights reserved.