на Краси Автанска
Как хубаво седиш и ми говориш,
без думичка дори да ми отрониш...
Разкриваш ми прекрасни светове
вселили се във теб от векове...
Наблягаш на детайлите, рисуваш...
описваш ми море, което чуваш...
а после и пустиня... планина...
Без звук, дори без думичка една.
Кажи ми как го правиш, как се случва...
и как оборваш логика научна...
Как да жонглирам сетивата свои... ...