Как обаче зов се жали
Змей горянин ли залости твоята душа далече,
че не идваш ми на гости и те никак няма вече?
На мегдана ми пустее - сал чергари на мастика...
Но къде е тя? Къде е? - болка от сърце ми вика.
Другиму ли вече даде тез очи - маслини черни?
С тях ми сънища окраде. Верни ли са? Ил' неверни?
Злато у палат не крия. Нямам си за теб пендари.
А едната орисия тебе, либе, ще попари...
Ще да влезеш в чужди двори, скрити зад ограда тежка.
Гаче сиромашки корен трудно ражда чест човешка.
И лице ти, месечина, няма с поглед да погаля.
Сам, у някоя долчина, теб едничка ще прежаля.
Как обаче зов се жали или болката избавя?
Туй, което сме си дали - в лют ли спомен да оставя?
Че забравил съм от лани, думи, като сто жълтици -
само змейове горяни имат бели хубавици...
(От "Жълтици в дъбовата ракла")
© Лъчо Калъчев All rights reserved.
