Kalycha (Лъчо Калъчев)

Моя желана ориснице 🇧🇬

Тежки рани лекуваш ли, моя желана ориснице?
Още пазиш ли дарбата в твоите трепетни пръсти?
Може би си намерила билките, чудно измислени,
за юнаци, в които надеждите вече са късни.
Буен огън стъкни ми от шума и съчки в усоето. ...

Kalycha

Poetry » Love

2010-11-11T11:28:16+02:00 1.3K 9

Не изпивай последните глътки 🇧🇬

Не изпивай последните глътки от старото вино.
Нека с теб ги запазим за други, добри времена.
От тревоги и бури животът ни бързо изстина
и попари душите ни тънка сребриста слана.
Невъзможното щастие, скрито в гори тилилейски, ...

Kalycha

Poetry » Civic

2010-11-10T11:33:38+02:00 980 8

Нощем събирам си спомени 🇧🇬

Нощем събирам си спомени. Съчки в безсънното.
Мисли, прекършени в хладната есен. Сами.
Рано се мръква. И търси дъхът ми из тъмното
притчи, които бездомният вятър шуми.
Трепетни истини, нивга на глас неизричани. ...

Kalycha

Poetry » Civic

2010-11-09T13:17:59+02:00 1.2K 20

Как обаче зов се жали 🇧🇬

Змей горянин ли залости твоята душа далече,
че не идваш ми на гости и те никак няма вече?
На мегдана ми пустее - сал чергари на мастика...
Но къде е тя? Къде е? - болка от сърце ми вика.
Другиму ли вече даде тез очи - маслини черни? ...

Kalycha

Poetry » Love

2010-10-27T12:38:16+03:00 944 9

Миг да се вкопчим отново 🇧🇬

Колко угасващи въглени тлеят в огнището...
Пукат прощално, а въздухът трепкав дими.
Час или два... И ще станат подобни на нищото.
Някъде в тъмното ние ще млъкнем сами.
Топло ни беше. Не търсехме вълнени халища. ...

Kalycha

Poetry » Love

2010-10-24T18:51:07+03:00 1.3K 17

Остани за душата ми есен 🇧🇬

Остани за душата ми есен. В самотно сбогуване.
Нека дъхнат от устните жълъдно стари мечти.
Като извор, закътан под шума, ти беше тъгувана,
и ослушвам се аз - да го чуя как тихо шурти.
Непредвидено сам - рея поглед в тревите посърнали. ...

Kalycha

Poetry » Love

2010-10-22T22:11:12+03:00 1.2K 11

Дивна обич, сребролика 🇧🇬

Дивна обич, сребролика, от душата ми извира.
Става бързей край чукари. В камъчета - водоскок.
Вятърът, пленен от нея, шепне в струните на лира
и докосва в ситни пръски всяка трънка, всеки глог.
Мигом живнала тревица в чуден трепет зеленее ...

Kalycha

Poetry » Love

2010-10-21T16:34:27+03:00 915 7

Презимувай в мен 🇧🇬

Презимувай в очите ми с чиста надежда за пролетност.
Ще се върна по-истински. Хребет, обагрен от цвят.
И небето ти синьо ще бъде прошарено в полети -
тези птици, които едва ли у нас ще заспят.
Презимувай в ръцете ми с порив за дълго докосване. ...

Kalycha

Poetry » Love

2010-10-20T16:17:32+03:00 1.3K 13

Ще вечерям звездите 🇧🇬

Ще вечерям звездите, в небесна погача разпръснати,
и самотният вятър ще бръска - за черен пипер.
Залинял и бездомен да търся мечтите си, късните,
огладнях до премала по пътя на моя безмер.
Несподелян и сам, като язовец, нейде в чукарите, ...

Kalycha

Poetry » Civic

2010-10-17T21:04:30+03:00 1.1K 11

Десет хиляди мига 🇧🇬

Да те търся стократно - съдба ми е. Избор и драма,
както залезът търси на изгрева светлия блян.
Най-желаният смисъл се случва, когато сме двама
и светът е предчувствие... Път, от мечти провидян.
Има мъдрост, която отколе в числата е скрита. ...

Kalycha

Poetry » Love

2010-10-16T22:36:48+03:00 1.2K 12

Серафим, Северняк 🇧🇬

Не разплитай сивия пуловер -
паметта ми, от тревоги стара.
Вятърът към бъдното суров е -
листите прокъса в календара.
Празниците литнаха далече. ...

Kalycha

Poetry » Love

2010-10-15T12:32:13+03:00 1.6K 8

Писмо до моята памет 🇧🇬

Здравей, моя памет далечна, от болки обръгнала.
От теб не остана ни вест, нито някаква кост.
Понякога мисъл ми казва, че вече си тръгнала
да дириш в отвъдното своя едничък Христос.
Писмото си пиша с върха на пробождащо копие. ...

Kalycha

Poetry » Philosophical

2010-10-14T13:36:21+03:00 1K 15

Изтъка ли ми, майчице? 🇧🇬

Изтъка ли ми, майчице, сетната черга на стана
от онези парцалки, нарязани толкова много?
В паметта ми обрулена - святата - ти ми остана!
И за твоята вечност аз всякога молех се Богу.
Изтъка ли ми старите спомени - топло да стъпя? ...

Kalycha

Poetry » Civic

2010-10-13T12:18:04+03:00 1.1K 21

Сто години те искам, любов 🇧🇬

Още малко обичай ме! Някакво само столетие,
несравнимо с епоха, невидимо даже през ера.
Като миг ще изчезне то - сякаш е дъх в междуметие
или просто комета, която е минала вчера.
Още малко прегръщай ме! Както скали за пресичане, ...

Kalycha

Poetry » Love

2010-10-12T15:57:04+03:00 1.4K 15

На сухо вино в суховея 🇧🇬

В суховея, обрулил главата ми с вятърна мисъл,
сухо вино отпивам за жаждата, що ме мори.
Като клетва пред нож или камък, на вечност орисан,
търся бликнали думи за моите бъдни софри.
Сухоежбина - бол! Но едната самотност ме стяга. ...

Kalycha

Poetry » Civic

2010-10-10T13:26:09+03:00 1.3K 17

Ситни парцалчета по устните 🇧🇬

Диви виелици нощем се гонят из пустото.
В ситно хоро се извиват и мракът свисти.
Бяло изпръхват на ситни парцалчета устните.
Как да ги кърпя? Не мога! Но можеш го ти...
В древни легенди танцували нимфи по хребети. ...

Kalycha

Poetry » Love

2010-10-09T13:02:16+03:00 1K 15

Ако свиеш съдбата ми скитница 🇧🇬

Ако свиеш съдбата ми скитница в тясна коруба -
ще остана при теб, без да питаш дали ми горчи.
За да имам дъха ти - мехлем за душата ми груба
и онези, притворени в тиха надежда очи.
С потъмнялата прахан ще стъкнем огнище за двама. ...

Kalycha

Poetry » Love

2010-10-08T10:11:11+03:00 1.9K 24

Тази крушова сянка 🇧🇬

Тази крушова сянка те помни, пчелице заминала.
Сладък сок ми се стича по устните. Лепне, более.
В зимна треска трепери душата ми, вече изстинала.
Тайно биле си търся. И печката, стъкната, грее.
Нощен, вятърът гони листата, по тебе увехнали. ...

Kalycha

Poetry » Love

2010-10-07T09:21:56+03:00 1.4K 21

Гургулица ли беше 🇧🇬

Гургулица ли беше в душата ми, млада магьоснице?
Насъбра ли си съчките - в топло гнездо да ме къташ?
Недолюбена още. На груби ръце недоносена,
как си тръгваш от мен, и след вратника плаха престъпяш?
Гургулица ли беше - перата ти тънки из стръмното, ...

Kalycha

Poetry » Love

2010-10-06T20:46:13+03:00 1.5K 21