Как обичам влакове!
И релсите забързани нанякъде,
пероните във вечното очакване,
стаени със смълчаната надежда.
Да знаеш само как обичам влакове,
отнасящи в хиляди посоки
любов, мечти и срещи, и желания,
и спомени, и скритите копнежи.
Да знаеш само как обичам влакове,
но все стоя на тази малка гара,
привързана към делниците сиви,
сънувам само нощем влакове.
© Таня Панайотова All rights reserved.