Как ще я спреш?
Закъснях ли отново за среща,
или бързо към друг съм вървяла?
Не към мен си тогава поглеждал,
затова ли не съм и успяла?
И съдбата била е такава -
с друг постелята аз да деля.
Всичко мое сега бих ти дала,
с теб е вечен дори и мига!
Бях спокойна, животът течеше,
ти се блъсна във мен и се спря.
Безразличие нас ни делеше,
колко чувственост има сега!
Отболяла от старите рани,
преживяла и смях, и сълзи,
аз не знаех, че в мен ще остане
още обич и сега ме гори.
На сърцето - какво да му кажа?
Да забрави за онзи копнеж?
То не може да бъде под стража!
Любовта към теб... Как ще я спреш?
© Людмила Нилсън All rights reserved.
от мен!!!
