Sep 7, 2010, 9:44 PM

Както преди

  Poetry » Other
982 0 16

Догаря септември.
И тръгва си лятото,
а сякаш бе вчера
нашето "както преди".
Не гледам през рамо.
Днес огледалото
не поиска да върне
моите детски очи.
Както беше преди.
Научих се поне
какво е да обичаш.
Стига ми това.
Защото... бездна е
животът за едни,
за други - планина.
Ала всички ние
търсим своята опора.
Зората не настъпва
над студените сърца...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...