Както преди
Догаря септември.
И тръгва си лятото,
а сякаш бе вчера
нашето "както преди".
Не гледам през рамо.
Днес огледалото
не поиска да върне
моите детски очи.
Както беше преди.
Научих се поне
какво е да обичаш.
Стига ми това.
Защото... бездна е
животът за едни,
за други - планина.
Ала всички ние
търсим своята опора.
Зората не настъпва
над студените сърца...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
