Безплътна рее се душата ми, задава си безброй въпроси.
Какъв е смисълът в делата ни и, всъщност, ти, живот - какво си?
Колцина са, които могат от рано смисъл да открият
и остарели след години от себе си да не се крият?
С едно напълно съм съгласна - да правим всичко най-добре,
тъй както можем и умеем, да става пък каквото ще!
© Мария Борисова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
