Какви сме ,Боже, християни
Какви сме, Боже, християни
Аз хората от моя край,
не бих нарекъл християни,
мечтаят те за хубав Рай,
но тука в Ада са прибрани.
Не ходят в църквата почти,
не знаят свещи как се палят,
но щом ги нещо заболи,
на светците ни се свалят.
И чух дори един от нас,
без поп как бебето кръщава.
Избрал в деня най-ранен час,
с повторка името му дава.
А правят ли във църквата курбан,
мъжете ходят да похапнат,
а ножа щом е в тях опрян,
от молитви ще издъхнат!
Доколкото нещата знам,
ний от кръщенка до опело,
се влачим в праговете там –
черковаме се тъй във село.
Такъв е нашия народ.
Това е неговата вяра.
Той с Господа е във развод,
и в чувствата си няма мяра!
В тоталитарния капан
живяхме като антихристи
и още си вървим натам,
със батюшките комунисти!
19.10.2017г. София
© Христо Славов All rights reserved.
