radost92love
28 results
Там, на задънена гара, е поредният влак с човешки отпадъци. Куфари – различни на цвят, от разнообразен материал. С изписани имена на сенки, хора, които няма да ги потърсят на тази задънена гара. Те събират фамилни истории – обиците на бабата, лулата на дядото. Почти век в оформена изписана кожа или ...
  648 
Първите лъчи на слънцето отблясват по дългите му нокти, които дерат чаршафите. Когато стигат пода, вече се е скрило под леглото, но още чувам равните удари на сърцето му под своето. След минути невидимата здрава прегръдка ме отпуска и ставам от леглото. Първото усещане за деня – болезнено студен под ...
  642 
Още половин час. Сестра ми спи на рамото ми. Изглежда спокойна, а сърцето ù бие с ритъма на влака. Навън небето е притъмняло, а е следобед. Стара планина и Искър изпълняват тайния си ритуал в дефилето, а ние, пътниците, сме извратените воайори на любовният им акт.
Още 23 минути. Сестра ми се раздвиж ...
  1288 
Външната красота започва отвътре
Не се чуваха песните на птичките, а:
… Раз, два, три, номер едно си ти,
четири, пет, шест, ти си добър шеф,
имаш ли парички, даваш ги на всички, ...
  958 
Бабина история
Като малка обожавах прабаба да ми разказва приказки и истории. С родителите ми прекарвахме цял месец на село. Те ставаха рано, преди слънцето над Добруджа да изпепели тревите и ливадите, и излизаха да помагат на баба и дядо на полето или в градината. Аз се събуждах към 9 часа и когато ...
  1342 
Дори по-добро от истинско нещо
Гледаме се в очите. Нищо, че е поне една глава по-висок от мен. Мисля, че се изчервявам, а много ми личи. А той се смее – устните му образуват най-очарователната усмивка, а в очите му има дяволито пламъче. Сърцето ми бие лудо и имам чувството, че този ритъм се предава ...
  698 
Голгота
Има ли ми нещо?
Постъпвам ли толкова грешно?
Въздухът не ми достига.
Шепотът ви ме настига. ...
  554 
Морето ни
Остави ме насаме с морето
синьо – зелено до небето.
Безкрайно, прозрачно и чисто.
Тайни, лъжи и признания на дъното ...
  550 
Сродни души
Лежах на кушетката за пореден път. Психоложката ме гледаше внимателно, преценяваше подбора на думите ми, наблюдаваше всеки мой жест. Всичко си записваше в черен тефтер с грозна подвързия. Седеше на коженото си кресло, кръстосала важно крака. Очилата ù с червени рогови рамки стояха на сре ...
  1352 
За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа”
Вила “Дъбрава” се намираше в Троянския Балкан. До нея се стигаше с джипове по лъкатушещ път. След отбивката от главния път се пътуваше около час.
Инспектор Петров пристигна с полицейски кортеж към 12.30 на обяд на 4 април и влезе във вила ...
  1145 
Лилаво в градина от рози
Разхождам се в градина от рози
и пия сълзи и спомени в големи дози.
Лилавият шал покрива косите ми,
а лилавата рокля се стича в нозете ми. ...
  698 
Какво да направя – пораствам
Какво да направя – пораствам.
Оптимистка бях – реалистка станах.
Не вярвам да има мечта изживяна.
Животът обърква и наранява. ...
  1065 
Градината на живота
Дърветата се къпеха в цвят. Розови, бели и лилави листенца валяха като порой. Вятърът сякаш рисуваше с тях по земята неразбираеми картини. Беше хладно, но първите лъчи на априлското слънце огряваха градината, в която се разхождаше Диляна. Падналите цветчета, сякаш пленници на гъс ...
  1243 
Вечно щастие
Чудя се какво ще стане? Тръгвам за училище с идеята, че днес нещо ще се промени.
По моя редовен маршрут всяка сутрин виждам едни и същи лица. Първо към 6.55 две жени - едната по-висока, с орлов нос, другата – по-ниска, със симпатично лице; на една и съща възраст, с лош вкус за дрехи. По ...
  941 
Сряда вечер
Щрак! Без угризения... Заключвам вратата отвътре. Две бавни стъпки навътре в позната и тъмна мансарда. Скръц! Звук от леглото - някой става, силуетът му се очертава от лунната светлина, проникваща през огромния прозорец с уникален изглед над града.
Защо изобщо съм тук? Аз не съм такава.. ...
  841 
Другите
Хайде, пак ме нарани!
Като всички направи
и си иди.
После бързо забрави, ...
  560 
Свикни
Ще трябва да свикнеш,
че светът не е справедлив -
не търси доброто
у всеки войник. ...
  644 
Тя
Тя беше различна,
толкова романтична,
а за повечето комична.
По свой начин красива, ...
  595 
Обичам те
Обичам те безрезервно,
без предразсъдъци и умора.
Обичам те смирено,
без думи, без молби. ...
  1362 
Спира дъхът ми
Спира дъхът ми от плач.
Трудно е дишането пак.
За пореден път ми
причинявате болка. ...
  500 
Приятелство
Приятелството е
вълшебство споделено.
То е цвете ароматно,
полъх на невинността. ...
  963 
На мама
Мама е божествена дума
с едно значение.
Мама е ангел без крила,
който обещава ти вечността. ...
  1108 
Мокра
Дъждът мокри косите.
Ти стоиш студен,
за кой ли път подред.
С пълна сила ...
  632 
Приятелки
Подай ръка, знаеш, аз здраво те държа.
Пожертвай очите си.
Докосни лицето ми.
Прекалено познато ти е, нали? ...
  623 
На баба и дядо
Недописани отговори.
Пропуснати разговори.
В родствената книга
ред съболезнования, ...
  1564 
Послание
Беше 2.30 през нощта и не спях. Бях отчаяна, бях уморена от живота си. Сега всички биха казали “Какво е видяло едно 16 годишно момиче от този живот?”. Бях влюбена безнадеждно и глупаво в едно момче. Разбира се, той не отговаряше на чувствата ми. За да се засили болката, аз исках да бъдем пр ...
  1295 
Вечна любов
Студени тръпки по гърба.
Топла вълна в тишина.
Сърце туптящо в мен,
иска да отскочи до теб. ...
  864 
Несподелен
Прекалено объркана съм сега,
но не както казват за всяка жена.
Аз знам какво искам - теб.
Как и кога стана - не знам. ...
  1121 
Random works
: ??:??