radost92love

Send message to user

You have to login before sending a message.

Close

• About me
• Works 28
• More
  • Following 0
  • Followers 0
  • My comments 162
  • Comments about me 58

Задънена гара 🇧🇬

Там, на задънена гара, е поредният влак с човешки отпадъци. Куфари – различни на цвят, от разнообразен материал. С изписани имена на сенки, хора, които няма да ги потърсят на тази задънена гара. Те събират фамилни истории – обиците на бабата, лулата на дядото. Почти век в оформена изписана кожа или ...

radost92love

Prose » Short stories

2014-05-21T12:48:19+03:00 1K 1

Чудовището, Тя и Аз 🇧🇬

Първите лъчи на слънцето отблясват по дългите му нокти, които дерат чаршафите. Когато стигат пода, вече се е скрило под леглото, но още чувам равните удари на сърцето му под своето. След минути невидимата здрава прегръдка ме отпуска и ставам от леглото. Първото усещане за деня – болезнено студен под ...

radost92love

Prose » Short stories

2014-05-19T13:15:53+03:00 918

Рая на татко 🇧🇬

Още половин час. Сестра ми спи на рамото ми. Изглежда спокойна, а сърцето ù бие с ритъма на влака. Навън небето е притъмняло, а е следобед. Стара планина и Искър изпълняват тайния си ритуал в дефилето, а ние, пътниците, сме извратените воайори на любовният им акт.
Още 23 минути. Сестра ми се раздвиж ...

radost92love

Prose » Short stories

2013-06-03T16:13:18+03:00 2K 3

Външната красота започва отвътре 🇧🇬

Външната красота започва отвътре
Не се чуваха песните на птичките, а:
… Раз, два, три, номер едно си ти,
четири, пет, шест, ти си добър шеф,
имаш ли парички, даваш ги на всички, ...

radost92love

Prose » Short stories

2012-05-30T23:34:03+03:00 1.2K 3

Бабина история 🇧🇬

Бабина история
Като малка обожавах прабаба да ми разказва приказки и истории. С родителите ми прекарвахме цял месец на село. Те ставаха рано, преди слънцето над Добруджа да изпепели тревите и ливадите, и излизаха да помагат на баба и дядо на полето или в градината. Аз се събуждах към 9 часа и когато ...

radost92love

Prose » Short stories

2012-05-26T17:07:51+03:00 2K 6

Дори по-добро от истинско нещо 🇧🇬

Дори по-добро от истинско нещо
Гледаме се в очите. Нищо, че е поне една глава по-висок от мен. Мисля, че се изчервявам, а много ми личи. А той се смее – устните му образуват най-очарователната усмивка, а в очите му има дяволито пламъче. Сърцето ми бие лудо и имам чувството, че този ритъм се предава ...

radost92love

Prose » Short stories

2012-05-25T13:49:16+03:00 951 1

Голгота 🇧🇬

Голгота
Има ли ми нещо?
Постъпвам ли толкова грешно?
Въздухът не ми достига.
Шепотът ви ме настига. ...

radost92love

Poetry

2011-05-15T22:09:10+03:00 869

Морето ни 🇧🇬

Морето ни
Остави ме насаме с морето
синьо – зелено до небето.
Безкрайно, прозрачно и чисто.
Тайни, лъжи и признания на дъното ...

radost92love

Poetry

2011-05-14T18:48:25+03:00 853

Сродни души 🇧🇬

Сродни души
Лежах на кушетката за пореден път. Психоложката ме гледаше внимателно, преценяваше подбора на думите ми, наблюдаваше всеки мой жест. Всичко си записваше в черен тефтер с грозна подвързия. Седеше на коженото си кресло, кръстосала важно крака. Очилата ù с червени рогови рамки стояха на сре ...

radost92love

Prose » Short stories

2011-05-13T20:20:01+03:00 2K 2

За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа” 🇧🇬

За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа”
Вила “Дъбрава” се намираше в Троянския Балкан. До нея се стигаше с джипове по лъкатушещ път. След отбивката от главния път се пътуваше около час.
Инспектор Петров пристигна с полицейски кортеж към 12.30 на обяд на 4 април и влезе във вила ...

radost92love

Prose » Others

2011-05-12T15:35:50+03:00 1.4K

Лилаво в градина от рози 🇧🇬

Лилаво в градина от рози
Разхождам се в градина от рози
и пия сълзи и спомени в големи дози.
Лилавият шал покрива косите ми,
а лилавата рокля се стича в нозете ми. ...

radost92love

Poetry

2011-05-10T17:53:49+03:00 963

Какво да направя – пораствам 🇧🇬

Какво да направя – пораствам
Какво да направя – пораствам.
Оптимистка бях – реалистка станах.
Не вярвам да има мечта изживяна.
Животът обърква и наранява. ...

radost92love

Poetry

2011-05-08T22:19:15+03:00 1.5K 2

Градината на живота 🇧🇬

Градината на живота
Дърветата се къпеха в цвят. Розови, бели и лилави листенца валяха като порой. Вятърът сякаш рисуваше с тях по земята неразбираеми картини. Беше хладно, но първите лъчи на априлското слънце огряваха градината, в която се разхождаше Диляна. Падналите цветчета, сякаш пленници на гъс ...

radost92love

Prose

2010-09-03T21:56:06+03:00 1.7K 6

Вечно щастие 🇧🇬

Вечно щастие
Чудя се какво ще стане? Тръгвам за училище с идеята, че днес нещо ще се промени.
По моя редовен маршрут всяка сутрин виждам едни и същи лица. Първо към 6.55 две жени - едната по-висока, с орлов нос, другата – по-ниска, със симпатично лице; на една и съща възраст, с лош вкус за дрехи. По ...

radost92love

Prose

2010-09-02T18:58:41+03:00 1.2K 3

Сряда вечер 🇧🇬

Сряда вечер
Щрак! Без угризения... Заключвам вратата отвътре. Две бавни стъпки навътре в позната и тъмна мансарда. Скръц! Звук от леглото - някой става, силуетът му се очертава от лунната светлина, проникваща през огромния прозорец с уникален изглед над града.
Защо изобщо съм тук? Аз не съм такава.. ...

radost92love

Prose » Short stories

2010-09-01T23:18:40+03:00 1.1K 1

Другите 🇧🇬

Другите
Хайде, пак ме нарани!
Като всички направи
и си иди.
После бързо забрави, ...

radost92love

Poetry

2009-10-08T12:34:16+03:00 825 2

Свикни 🇧🇬

Свикни
Ще трябва да свикнеш,
че светът не е справедлив -
не търси доброто
у всеки войник. ...

radost92love

Poetry

2009-09-15T00:16:47+03:00 926 2

Тя 🇧🇬

Тя
Тя беше различна,
толкова романтична,
а за повечето комична.
По свой начин красива, ...

radost92love

Poetry

2009-09-13T23:50:13+03:00 864 1

Обичам те 🇧🇬

Обичам те
Обичам те безрезервно,
без предразсъдъци и умора.
Обичам те смирено,
без думи, без молби. ...

radost92love

Poetry

2009-09-12T00:56:25+03:00 1.7K 4

Спира дъхът ми 🇧🇬

Спира дъхът ми
Спира дъхът ми от плач.
Трудно е дишането пак.
За пореден път ми
причинявате болка. ...

radost92love

Poetry

2009-09-08T08:02:16+03:00 786

Приятелство 🇧🇬

Приятелство
Приятелството е
вълшебство споделено.
То е цвете ароматно,
полъх на невинността. ...

radost92love

Poetry

2009-09-06T21:15:47+03:00 1.4K 1 3

На мама 🇧🇬

На мама
Мама е божествена дума
с едно значение.
Мама е ангел без крила,
който обещава ти вечността. ...

radost92love

Poetry

2009-09-04T00:20:45+03:00 1.4K 2

Мокра 🇧🇬

Мокра
Дъждът мокри косите.
Ти стоиш студен,
за кой ли път подред.
С пълна сила ...

radost92love

Poetry

2009-09-03T00:27:12+03:00 869

Приятелки 🇧🇬

Приятелки
Подай ръка, знаеш, аз здраво те държа.
Пожертвай очите си.
Докосни лицето ми.
Прекалено познато ти е, нали? ...

radost92love

Poetry

2009-09-02T22:26:33+03:00 885 2

На баба и дядо 🇧🇬

На баба и дядо
Недописани отговори.
Пропуснати разговори.
В родствената книга
ред съболезнования, ...

radost92love

Poetry

2009-08-30T12:09:02+03:00 2.1K 1 8

Послание 🇧🇬

Послание
Беше 2.30 през нощта и не спях. Бях отчаяна, бях уморена от живота си. Сега всички биха казали “Какво е видяло едно 16 годишно момиче от този живот?”. Бях влюбена безнадеждно и глупаво в едно момче. Разбира се, той не отговаряше на чувствата ми. За да се засили болката, аз исках да бъдем пр ...

radost92love

Prose » Short stories

2009-08-29T00:45:46+03:00 1.7K 1

Вечна любов 🇧🇬

Вечна любов
Студени тръпки по гърба.
Топла вълна в тишина.
Сърце туптящо в мен,
иска да отскочи до теб. ...

radost92love

Poetry

2009-08-28T00:13:41+03:00 1.4K 1

Несподелен 🇧🇬

Несподелен
Прекалено объркана съм сега,
но не както казват за всяка жена.
Аз знам какво искам - теб.
Как и кога стана - не знам. ...

radost92love

Poetry » Love

2009-08-26T23:11:49+03:00 1.5K 4