Какво е нужно на човек
Колко малко е нужно на всеки,
за да бъде в полет за миг!
Като ярка звездица да свети,
да е ехо от радостен вик...
Две очи пеперудено нежни,
топла дума със пролетен бриз.
И усмивка, в която се вглеждаш,
и мечти, дето в тях да летиш.
Да загърбиш и завист, и мъка,
да не вярваш само в пари.
Любовта си да чувстваш заръка,
щом сърцето ти с нея тупти.
Колко малко е нужно и нека
сам за себе си, всеки реши:
На какво ще прилича човекът,
ако днес от това се лиши?
за да бъде в полет за миг!
Като ярка звездица да свети,
да е ехо от радостен вик...
Две очи пеперудено нежни,
топла дума със пролетен бриз.
И усмивка, в която се вглеждаш,
и мечти, дето в тях да летиш.
Да загърбиш и завист, и мъка,
да не вярваш само в пари.
Любовта си да чувстваш заръка,
щом сърцето ти с нея тупти.
Колко малко е нужно и нека
сам за себе си, всеки реши:
На какво ще прилича човекът,
ако днес от това се лиши?
© Валентин Йорданов All rights reserved.
