Какво от туй...
Какво от туй, че горе - на главата,
върхът ми е затрупан с вечен сняг?
Аз газя още босичък в тревата
и съм далече от отвъден бряг.
Какво от туй, че старото ми тяло
измаря се и скърца в своя път?
Аз ходя бодро - да се не видяло!
и радвам се на свойта чиста плът.
Какво от туй, че вече ме тормозят
болежки и бодежи тук и там?
Аз знам, че с "Бърза помощ" ще ме возят,
когато няма да се справям сам.
Какво от туй, че Любовта избяга
и че го няма младия ми дух?
До мене вече Обичта ми ляга...
Денят ми още не е станал сух.
Какво от туй, че облаци се мусят
и вече лоши дъждове валят?
Нали от дюли сладкото ще вкусят
и есените ми ще се смалят.
И от какво тогаз да се оплаквам,
когато и така съм аз добре?
Редовно с думи дните си изплаквам...
Дано и Господ да ме разбере!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Никола гледай болежките в стихове не описвай.не им обръщай внимание.Аз отдавна ги не чувам макар че и мене ме почукват от време на време.Лека вечер прителю
-
Благодаря, Водичке,Ваня,Дочка,Валя и Йоана!
Благодаря за коментарите и за оценките!Радвам се, че харесахте!
Поздрави от мен и хубав летен ден! -
„Какво от туй, че горе - на главата,
върхът ми е затрупан с вечен сняг?
Аз газя още босичък в тревата...“
Това много ми хареса!
Прекрасно настроение носи това стихотворение. -
хубаво
-
"Нали от дюли сладкото ще вкусят
и есените ми ще се смалят."
И аз те разбирам... -
Тая легнала обич и дюлите взеха сърцето ми! ЧУДЕСЕН стих!Поздрави!!!
Хубав неделен ден, Никола!!! -
Разбирам те, Ники: достойно отношение към всички случвания в Живота...
И добре казано!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
