Какво от туй...
Какво от туй, че горе - на главата,
върхът ми е затрупан с вечен сняг?
Аз газя още босичък в тревата
и съм далече от отвъден бряг.
Какво от туй, че старото ми тяло
измаря се и скърца в своя път?
Аз ходя бодро - да се не видяло!
и радвам се на свойта чиста плът.
Какво от туй, че вече ме тормозят
болежки и бодежи тук и там?
Аз знам, че с "Бърза помощ" ще ме возят,
когато няма да се справям сам.
Какво от туй, че Любовта избяга
и че го няма младия ми дух?
До мене вече Обичта ми ляга...
Денят ми още не е станал сух.
Какво от туй, че облаци се мусят
и вече лоши дъждове валят?
Нали от дюли сладкото ще вкусят
и есените ми ще се смалят.
И от какво тогаз да се оплаквам,
когато и така съм аз добре?
Редовно с думи дните си изплаквам...
Дано и Господ да ме разбере!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Прекрасно настроение носи това стихотворение.
