Какво пречупи се...
Минават дните и се чудя:
- Какво пречупи се в мен?
Дали страхът от болестта,
смъртта или живота,
сковава постоянно мисълта?
Несигурност и плахост чужда
са пуснали дълбоки корени в моята душа.
И колкото да искам, аз не мога
да се позная в този свят сега.
Намразих думите, които уж описваха душата,
в толкова лъжи са вплетени сега,
и смисълът изгубва се по пътя им
в нишки от лъжи и лицемерие без край.
Май истинското в живота ни изчезна,
останали са само тайните сега,
ограбихме смисъла на думите,
в лъжи изричайки ги всеки ден.
Така и не разбрах какво се случи.
Как аз попаднах в пълен мрак,
макар че непрестанно търся светлината,
светлинен лъч, предназначен за мен.
Надявам се, не, просто зная,
че трябва да открия път за мен,
да счупя клетката, възпираща душата,
и да оставя смелостта да бликне пак от мен.
И колко каменни стени ще трябва да разбия,
за да открия аз отново моята душа,
да възродя в нея светлината,
която озаряваше ме всеки миг.
Как искам да открия аз отново
наивността по детски, щастието
и радостта от всеки следващ ден,
и любовта, изпълваща сърцето,
да пусна аз навън да полети,
да ми помогнат аз да върна
изгубената вяра в света край мен.
Наистина, аз вярвам и се моля
животът пак да отреди ми шанс
да бъда аз човекът, който зная,
че е готов по своя път да продължи…
© Росица All rights reserved.
