Nov 28, 2017, 11:13 PM

Какво се крие

  Poetry
529 0 1

Не интегрирай малцинствата.
Те следват своята съдба.
Много често, пред вратата
се спират. Там са у дома.

 

Тях, интеграцията ги убива,
орязва техните криле.
Борба за собствена щастливост
кодира всеки от дете.

 

И малцинствата имат свои
стремежи, цели и мечти.
Те имат своите герои,
те имат своите сълзи.

 

А интеграцията, ги заставя,
да следват чужд, неискан път.
Много взема, който дава -
закон неписан, но и тъп.

 

От кожа пилешка - цървули,
не може никой да ушие.
Кому са нужни само бури?
Зад интеграция, какво се крие?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересна гледна точка, над която рядко хората се замислят. Но и обособяването на малцинства, които живеят по собствени закони и порядки и отказват да се съобразяват с общоприетите норми, не е решение. Проблемите винаги са многостранни...
    Поздравления за стиха!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...