Dec 30, 2008, 10:17 AM

Какво толкова - мъничко болка

  Poetry
683 0 5
Как боли!
Господи, колко боли!
Не подозирах,
че толкова боли
една душа, съдрана от вятъра,
едни устни недокоснати,
едно чело пламнало,
едни ръце изтръпнали,
едно сърце, забавило ритъма си
до пълно умиране...
Как боли!
Господи, колко боли!
Не предполагах,
когато си казвах -
„Какво толкова -
мъничко болка...
преживявали сме ги такива..."
Как боли!
Господи, колко боли!
И въздух не стига в
омалелите ми гърди.
И дори да заплача не мога,
нещо в гърлото стяга
и очите са сухи,
и дращят,
като пълни със пясък
от вятъра, който
разкъса душата ми...
Как боли!
Господи, колко боли!
Едно обичане -
сериозно, като инфаркт!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Лозанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...