Какво творецът е без самота
Какво творецът е без самота,
не е ли туй заветната му карма?!
Тогава само грейнала звезда,
огрява път към музата омайна.
Защото в самотата има стон,
това е стон изригващ от душата,
затуй стори́ един велик поклон
пред спътницата твоя – самотата.
Усещаш как от мислите боли
и всяко чувство мощно засиява.
Тогава проясняват се мъгли,
над острови потънали в забрава.
Какво творецът е без самота,
та тя нали е нужна за да диша?
Сърцето е настроено така,
творението самота обича!
© Данаил Таков All rights reserved.
