Каквото било... е било
Сред липите на родния град
бродят мечтите ми детски –
ближат разтопен сладолед,
край морето поспрели.
А във кея се блъскат вълните ми,
помъдрели от спомени.
Вие, там – всичките...
погледнете в очите ми…
Дали съм пораснала…
Дали ми отиват сандали на бос крак…
И в ръцете ми има ли прашка за гълъби…
Аз пресичам на дните си тротоарите,
помъдряла… умерено…
В шепи стискам детския свят,
и мечтите си ненамерени.
И съм мъдра… по детски…
На "куц крак" изживявам неволите.
Плачат тихо в полите ми мокри
недостигнали бряг вълнения.
А каквото било… е било,
но когато при мен се завръща –
то ухае на сол и море,
и в момиченце пак ме превръща.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
