Mar 9, 2008, 1:10 PM

Калоян - демонът 

  Poetry » Odys and poems
883 0 3

                                           КАЛОЯН

 

Беше мъж красив, неустоим.

Като демон хвърляше се в боя.

Беше ужасяващ и любим.

Да запеем песен за героя.

 

Които там, при Одрин победи,

като смаза гордостта латинска.

Славата му нека да блести,

равна на мощта му исполинска.

 

Балдуин, злочестия му враг,

в кула тъмна някъде зазида.

И захвана походите пак,

От коварството на гърците обиден.

 

После изведнъж, обезумял,

Балдуин на пир един съсече.

Нямаше към никой вече жал -

не засъхваше кръвта по меча.

 

Като ястреб царя полетя,

с мъст изпълни дните неспокойни.

И ромеите си спомниха сега

гибелта на самуиловите воини. 

 

Не открил покоя на мира,

преживян във детството си кратко,

бе живот поен от яростта,

беше дело кърваво, но сладко.

 

И тогава в онзи кобен ден

той намери най-накрая мир.

Там, от Меча кумански сразен,

прошка взе духът му - богатир.

 

© Авитохол All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??