Калоян - демонът
КАЛОЯН
Беше мъж красив, неустоим.
Като демон хвърляше се в боя.
Беше ужасяващ и любим.
Да запеем песен за героя.
Които там, при Одрин победи,
като смаза гордостта латинска.
Славата му нека да блести,
равна на мощта му исполинска.
Балдуин, злочестия му враг,
в кула тъмна някъде зазида.
И захвана походите пак,
От коварството на гърците обиден.
После изведнъж, обезумял,
Балдуин на пир един съсече.
Нямаше към никой вече жал -
не засъхваше кръвта по меча.
Като ястреб царя полетя,
с мъст изпълни дните неспокойни.
И ромеите си спомниха сега
гибелта на самуиловите воини.
Не открил покоя на мира,
преживян във детството си кратко,
бе живот поен от яростта,
беше дело кърваво, но сладко.
И тогава в онзи кобен ден
той намери най-накрая мир.
Там, от Меча кумански сразен,
прошка взе духът му - богатир.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Авитохол Всички права запазени
Поздравявам те от сърце!