Nov 14, 2011, 12:04 AM

Каляската

  Poetry » Other
921 0 7

 

 

КАЛЯСКАТА

Каляска приказна, великолепна и в позлата цяла, 

а в нея - принц в червено-златна униформа

сияе слънчево и се усмихва на народа,

взел в ръка ръката на принцесата си в бяло...

която също е в магията изцяло потопена

на този миг - неповторим и уникален...

Днес сватбен ден е и звънят камбаните,

тръбят тържествено тромпети бляскави...

Така било е векове във кралството...

Животът сякаш спрял е времето за малко.

А колко ли разплакани очи момичешки,

в екрана впили взор - въздишайки,

мечтаят и при тях, внезапно, в ден жасминов

да дойде златната карета и да промени

съдбата им завинаги...

Но дните следват своя ход... Напред.

Неумолимо.

 


2011-04-30

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хрис All rights reserved.

Comments

Comments

  • очарователно! поздрав!
  • Живей си, ellyst, в твоя свят, бъди щастлива, но не заливай моя с хули ,белязяни от емоционална недостатъчност.Има доста по- интелигентни начини да изрази човек мнение по даден въпрос.
    Ти си избрала булевардно-арогантния- е, точно него не бих приела.И в крайна сметка това стихче беше беше реплика - по повод... Какво толкова те разбушува-Бога ми, не знам
  • Това обяснява много неща, но не и напъните да наречете горното емоционално. Но пък от друга страна, ние на село разбираме само от глад, бой и сръбска музика.
  • Да,сватбата им беше поводът за написването на стиха... А емоцията има много,много пластове и може да се усети само от емоционален човек ...
    Що се отнася до това-на какво прилича, ще ти кажа, мила моя,че нямам ни най малък афинитет към провинциални изпълнения, тъй като съм софиянка от доста поколения

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...