14.11.2011 г., 0:04

Каляската

920 0 7

 

 

КАЛЯСКАТА

Каляска приказна, великолепна и в позлата цяла, 

а в нея - принц в червено-златна униформа

сияе слънчево и се усмихва на народа,

взел в ръка ръката на принцесата си в бяло...

която също е в магията изцяло потопена

на този миг - неповторим и уникален...

Днес сватбен ден е и звънят камбаните,

тръбят тържествено тромпети бляскави...

Така било е векове във кралството...

Животът сякаш спрял е времето за малко.

А колко ли разплакани очи момичешки,

в екрана впили взор - въздишайки,

мечтаят и при тях, внезапно, в ден жасминов

да дойде златната карета и да промени

съдбата им завинаги...

Но дните следват своя ход... Напред.

Неумолимо.

 


2011-04-30

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хрис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • очарователно! поздрав!
  • Живей си, ellyst, в твоя свят, бъди щастлива, но не заливай моя с хули ,белязяни от емоционална недостатъчност.Има доста по- интелигентни начини да изрази човек мнение по даден въпрос.
    Ти си избрала булевардно-арогантния- е, точно него не бих приела.И в крайна сметка това стихче беше беше реплика - по повод... Какво толкова те разбушува-Бога ми, не знам
  • Това обяснява много неща, но не и напъните да наречете горното емоционално. Но пък от друга страна, ние на село разбираме само от глад, бой и сръбска музика.
  • Да,сватбата им беше поводът за написването на стиха... А емоцията има много,много пластове и може да се усети само от емоционален човек ...
    Що се отнася до това-на какво прилича, ще ти кажа, мила моя,че нямам ни най малък афинитет към провинциални изпълнения, тъй като съм софиянка от доста поколения

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...