Камбана пред стената
Камбана пред стената
Викът на сърцето заглъхва в стената -
камбана, която от болка звъни.
С какви ли очи да съзрем небесата -
земята на смърт от греха ни вони.
Нима сме тъй слепи, нима сме и глухи?!...
Не носим ли в себе си живи сърца?!
Защо ли насищаме само търбуха?
Защо ли гладува тук всяка душа?!...
На нея духовна храна ù не трябва.
Какъв ти тук дух, - вече всичко е бит!
Живота щом свеждаме само до хляба,
ще бъдеш пак гладен, дори да си сит!...
Но кой ли да чуе камбаната?! - плаче!
Как биха запушили нейния глас!
На себе си ставаме същи палачи,
омесили хляб с фарисейския квас.
Пращящи от здраве, пак цели сме в рани...
(Животът не свършва с човешката смърт).
Но тихо е - гузни сърдечни камбани
от срам пред стената позорно мълчат.
Нима ги не виждаме - в нас са стените!
Кога ли ще рухнат от истински вик?
Животът без Бога е смърт за душите!
Камбаната бие с изтръгнат език.
© Върбан Колев All rights reserved.
