Jul 18, 2014, 10:05 AM

Камбани

  Poetry
631 0 3

КАМБАНИ

 

Как искам да забият радостни камбани,

за чисти по сърце да бъдат блага вест!

Да стихнат болките на земните ни рани.

И всеки да живее за едната чест.

 

Поет да сътвори трогателна балада.

Певец да ни разчуства с песен от душа.

Монах да се помоли Богу за пощада.

Да станат влюбените майка и баща.

 

Затворник да получи чакана визита.

Бездомник да намери сигурен приют.

Отчаян да си върне вярата в Спасителя.

Сираче да се сгуши в нечий топъл скут.

 

Печален да забрави своите скърби.

Престъпник да престане да извършва зло.

Злопаметен обидата си да загърби.

Бездетни да се сподобият с потекло.

 

Съседка да полага грижа за старица.

Самотник да си има гост в неделен ден.

Еснаф да възкреси сърцето си на рицар.

Приятели да утешават огорчен.

 

Да спре животът на човека в небесата.

Да бъде лека всяка неизбежна смърт.

Напрягам слух и вече чувам - в тишината

как подир миг камбаните ще загърмят.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Върбан Колев All rights reserved.

Comments

Comments

  • хубаво звучи написаното от теб, само дето си мисля, че щом ги искаме тези неща, значи ги няма и е тъжно, поздравления за стиха
  • ! със своето желание му помагаш да се случи
  • Браво, много хубав стих! Харесва ми, обаче за съжаление повечето от нещата, които са описани едва ли някога ще се случат ("еснаф да възкреси сърцето си на рицар...", просто забрави,

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...