18.07.2014 г., 10:05

Камбани

627 0 3

КАМБАНИ

 

Как искам да забият радостни камбани,

за чисти по сърце да бъдат блага вест!

Да стихнат болките на земните ни рани.

И всеки да живее за едната чест.

 

Поет да сътвори трогателна балада.

Певец да ни разчуства с песен от душа.

Монах да се помоли Богу за пощада.

Да станат влюбените майка и баща.

 

Затворник да получи чакана визита.

Бездомник да намери сигурен приют.

Отчаян да си върне вярата в Спасителя.

Сираче да се сгуши в нечий топъл скут.

 

Печален да забрави своите скърби.

Престъпник да престане да извършва зло.

Злопаметен обидата си да загърби.

Бездетни да се сподобият с потекло.

 

Съседка да полага грижа за старица.

Самотник да си има гост в неделен ден.

Еснаф да възкреси сърцето си на рицар.

Приятели да утешават огорчен.

 

Да спре животът на човека в небесата.

Да бъде лека всяка неизбежна смърт.

Напрягам слух и вече чувам - в тишината

как подир миг камбаните ще загърмят.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Върбан Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хубаво звучи написаното от теб, само дето си мисля, че щом ги искаме тези неща, значи ги няма и е тъжно, поздравления за стиха
  • ! със своето желание му помагаш да се случи
  • Браво, много хубав стих! Харесва ми, обаче за съжаление повечето от нещата, които са описани едва ли някога ще се случат ("еснаф да възкреси сърцето си на рицар...", просто забрави,

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...