Стоиш пред каменното момиче,
очите ù - черна бездна,
ръцете - безчувствени, студени,
не можеш да чуеш сърцето ù...
а тя има ли сърце?
Зима е, стича се сълза по лицето ù,
о, нима тя може да плаче?
Искаш да разрушиш стените от камък,
но как може да рушиш нещо, което
сам си изградил?
Как можеш да стоплиш сърце, което
сам си умъртвил?