Kамикадзе
Камикадзе.
Ти цял живот такава ще ми липсваш,
каквато те намерих и видях –
от мене нецелувана и чиста,
непипана от мъжкия ми грях...
Не искам да ти преча с любовта си,
на шията ти – камък воденичен,
с неволя на гърба си да ме влачиш,
морално-овехтял, и прозаичен...
Аз няма да се спра, и ще те гоня,
нахален съм – облечен с деликатност,
когато ти се струва, че се моля,
тогава ще нападна безвъзвратно...
Ще бъда фанатично камикадзе,
а ти не бягай, аз ще се разбия,
сърцето ти за мене ще е празно,
с душевния си прах ще те покрия...
А после ме събирай за подправка,
когато ти е черно, се поръсвай,
и нощите и дните ще са сладки,
тогава ще съм с теб, и ще възкръсна...
Понякога ще искаш да ме хванеш,
свещица във тъмата запали,
ще блесна и така ще ме погалиш,
а после нека всичко изгори...
Все още съществувам, и съм плът!
Със теб, или без теб-ще поживея,
по вените завира ми кръвта,
поискай ме, и аз ще оцелея...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
06.05.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
