Камъче
Стискам зъби ...Вървя. Оцелявам
във безименни нощи и дни.
Всяко зло подлежи на забрава.
Аз забравям. Така не боли.
Само теб да забравя – не мога.
Ти си най-упоритото Зло.
Ти си моята страст, моят огън.
Често даже те бъркам с Добро.
Ти си камъче в малкото джобче,
Бяла птица във черен рояк.
Скъпоценно седефено копче,
фар – спасител (по-точно – маяк).
Ти си моето Днес, Вчера, Утре...
Ти си ми най-любимият грях.
С мисълта си за теб всяка сутрин –
аз в безличните дни оцелях.
Моралистите нека ме хулят!
Бог да съди тъй, както реши...
Ти си моето камъче... Чу ли?!
Най-любимото зло си ми ти!
във безименни нощи и дни.
Всяко зло подлежи на забрава.
Аз забравям. Така не боли.
Само теб да забравя – не мога.
Ти си най-упоритото Зло.
Ти си моята страст, моят огън.
Често даже те бъркам с Добро.
Ти си камъче в малкото джобче,
Бяла птица във черен рояк.
Скъпоценно седефено копче,
фар – спасител (по-точно – маяк).
Ти си моето Днес, Вчера, Утре...
Ти си ми най-любимият грях.
С мисълта си за теб всяка сутрин –
аз в безличните дни оцелях.
Моралистите нека ме хулят!
Бог да съди тъй, както реши...
Ти си моето камъче... Чу ли?!
Най-любимото зло си ми ти!
© Румяна Симова All rights reserved.
