Капки
Морето безбрежено, огромно,
е множество капки нали,
а солените капчици можем,
ний да зовеме сълзи.
И кой го изплака морето,
обагри го в цвят тюркоаз,
скръбно ли плаче небето,
или някой, във своя екстаз.
Велико го мислим морето,
но и то като гьола блатист,
сълзички си има в сърцето,
щом къпе се в изгрев златист.
Морето тъй синьо, безкрайно,
едва ли то капки брои,
и не знае за тях, че ще станат,
Божествени, тихи, сълзи.
А тез капчици надали знаят,
че делят се от облак голям,
тъй безгрижно с вълните играят,
и морето е някакъв блян.
Капка в морето ще кажем,
че нищо не значи нали,
морето е капчица даже,
във нечии вечни очи.
И почваме някак да мислим,
от радост или от тъга,
щом плачеме ние самите,
как леем солена вода.
Водата дали е тогава,
за някой, незнайно къде,
потънало в тежка забрава,
сърдито и бурно море.
И може ли все пак морето,
да види във капка това,
което е станал човекът,
в окото на Бога, сълза.
© Христо Янев All rights reserved.
