25 июн. 2019 г., 20:33
Морето безбрежено, огромно,
е множество капки нали,
а солените капчици можем,
ний да зовеме сълзи.
И кой го изплака морето,
обагри го в цвят тюркоаз,
скръбно ли плаче небето,
или някой, във своя екстаз.
Велико го мислим морето,
но и то като гьола блатист,
сълзички си има в сърцето,
щом къпе се в изгрев златист. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация