Капки от небесно щастие
Дъждът облича старите сгради
в прозрачни дрехи, от течен кристал.
Мие улици, коли, площади
и отнася старата кал.
Всяка капка пречиства града
и го милва със ласкава нежност,
разсъблича от него прахта -
Всяка капка е магическа течност!
Цветовете отново изгряват
с отразена дъга вътре в тях,
а във витрините се отразяват
хора с чадъри и техният смях.
Красиво е! В парка пеят дърветата -
И щастливо блестящ е града.
Тъжни са само врабчетата -
Те знаят, все в някой миг ще отмине дъжда...
Тогава отново ще падне мъгла
от бензинови пари и човешки жив стрес...
Отново ще плъзне сива ръжда -
Но това ще е утре, а прекрасно е днес!
Нека забравим за минута поне,
че чистотата пак покрива я прах -
Хвърлих чадъра и се превърнах в дете,
което сля се с мига и живее без страх.
Превърнах се в гълъб, кацнах при врабчетата,
прегърнах ги и те полетяха със мен...
И не едно, а безброй бяха небетата,
колкото капките дъжд в дъждовния ден.
И още летим сред облаците - вълни
над поля, планини, градове и морета.
Ние сме капките щастие в дъждовните дни -
Крила свободата е, а гнездо... е сърцето!
10.10.2015.
© Георги Каменов All rights reserved.
