Кара ме да бъда някой
Като вятър, лишен от въздух,
като стих, загубил мъдрост,
като дух, положен в рамка,
тялото, то няма сянка.
Като ключ, заключил звяра,
като тих мъж без вяра,
като шанс без подготовка
потъвам, но без котва.
Като рицар, ухажващ дама,
като скитник, хванал влака,
като прилеп, търсещ мрака,
не знам какво ме чака.
Като рая, но без ада,
като утринна наслада,
тя пристъпи смело прага.
"Бъди истински", ми каза.
Като ням да проговори,
като сляп да вдигне щори,
като сакат пак да ходи -
тя е чудо! За мен се бори.
© Иван Ценов All rights reserved.
Много хубави сравнения.