Feb 14, 2009, 9:39 PM

Карнавал 

  Poetry » Other
543 0 2
 

Тичайки в имението, навлизах разбунтуван,

търсейки очите ти сред стаи и тераси,

със времето се борих, но не спрях да те жадувам,

превърнах се в часовник, но без пясък.

 

И как да те позная - тук, сред всичките маскирани,

какво е карнавала? Пир със маски на лицето

и никога не съм усещал толкова неспиращо,

вина, че мойта болка не ти тегне във сърцето.

 

И днес с тъга разбрах, че още и не съм живял,

защото цял живот си бе нахлузила таз маска

и черният манеж, по който вечно съм вървял,

поливаше до сиво с твойте ласки.

 

Но ето, че под звуците на тези чудни песни,

онагрите свалих и вече няма да съм роб,

и искам пак в сърцето отново да проблесне,

парченце от небето... пък дори и да е сноп.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ..и никога не съм усещал толкова неспиращо,

    че болката твоя си сложила на сърцето...!!!

    Много здраво!!!
    Поздрави!!!
  • Сноп лъчи да блестят в душата ти!И цялото небе в едно обичане!С пожелание, Митко!
Random works
: ??:??