Карнавал

14.02.2009 г., 21:39 ч.

Поезия » Друга

541 0 2

Тичайки в имението, навлизах разбунтуван,

търсейки очите ти сред стаи и тераси,

със времето се борих, но не спрях да те жадувам,

превърнах се в часовник, но без пясък.

И как да те позная - тук, сред всичките маскирани,

какво е карнавала? Пир със маски на лицето

и никога не съм усещал толкова неспиращо,

вина, че мойта болка не ти тегне във сърцето.

И днес с тъга разбрах, че още и не съм живял,

защото цял живот си бе нахлузила таз маска

и черният манеж, по който вечно съм вървял,

поливаше до сиво с твойте ласки.

Но ето, че под звуците на тези чудни песни,

онагрите свалих и вече няма да съм роб,

и искам пак в сърцето отново да проблесне,

парченце от небето... пък дори и да е сноп.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

robert (Роберт Кулиани)

2009-02-14T23:16:44+02:00

..и никога не съм усещал толкова неспиращо,

че болката твоя си сложила на сърцето...!!!

Много здраво!!!
Поздрави!!!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-02-14T21:42:58+02:00

Сноп лъчи да блестят в душата ти!И цялото небе в едно обичане!С пожелание, Митко!