Картина с маслени бои
На рамката с платното бяло
полагам с четката боите.
И слънцето е сякаш спряло
в пейзажа шарен на горите.
В платното всичко оживява
от красотата на боите.
И то във мене заживява,
като сърцето ми в гърдите.
От прясната картина даже
и терпентина ме опива.
Той сякаш иска да ми каже,
че всички страсти ги попива.
Че всяка багра е и чувство
със своя радост и тревога.
Че всяка точка е изкуство
и то е даже дар от Бога.
С богатството на цветовете
рисувам с обич аз нещата.
Така представям световете,
събиращи се във душата.
© Никола Апостолов All rights reserved.
