8 сент. 2014 г., 17:14  

Картина с маслени бои

528 0 6

На рамката с платното бяло

полагам с четката боите.

И слънцето е сякаш спряло

в пейзажа шарен на горите.

 

В платното всичко оживява

от красотата на боите.

И то във мене заживява,

като сърцето ми в гърдите.

 

От прясната картина даже

и терпентина ме опива.

Той сякаш иска да ми каже,

че всички страсти ги попива.

 

Че всяка багра е и чувство

със своя радост и тревога.

Че всяка точка е изкуство

и то е даже дар от Бога.

 

С богатството на цветовете

рисувам с обич аз нещата.

Така представям световете,

събиращи се във душата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...