Каша
Гори, гори –
не спира.
Тупти, тупти –
без мира.
Тежи, тежи –
без фира,
мелодия без лира...
Звук без значение –
душа без мнение...
Съдба без вдъхновение –
лице без изражение.
Ръцете зад гърба –
врата към никъде.
От мозъка – тръба,
по нея, нервни тикове.
Спирала в битието –
спирала към небето.
Спирала във утробата –
куп щастие в тегобата.
Излишъци сред суша.
След глад – дебела гуша.
Доволство от оскъдици –
прогрес при предразсъдъци.
Вода в пустиня знойна
и здраве в рана гнойна
с контраста на миражите,
и мрака у витражите.
Със спринта на камила
и лазене на птица,
светът експлоадира,
като воняща пица –
създадена от червеи,
разядена от гении,
творена в неведение,
рушена с вдъхновение.
Апокалипсис някога –
телесна деградация...
В потопа – еманация,
осъдени съдби.
Апокалипсис всякога –
душевна дефлорация,
бушуваща стагнация,
невиждащи очи...
Рушаща реставрация –
на кон експлоатация,
развява в демонстрация,
разголени гърди.
Парад на страсти низки
и стрийптиз онанистки,
посяват вред безплодие
с косящо плодородие,
а по Европа броди,
разнасящо тегоби,
отново привидение,
но с ново измерение.
Европа му е малка –
в световната пързалка,
забива свойте щеки
и слаломи върти...
Над земната пъртина,
назрява с гръм лавина
и чака тръпки леки
със щурм да се взриви.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
