Като бучка влажна глина в ръцете на съдбата...
Като бучка влажна глина
в ръцете на съдбата…
седя…
загледана в пространството,
с мисли,
които лавират
в безкрайството
по въображаеми завои
на съзнанието ми…
Прелиствам страници,
сухи и опърпани - изживяни…
Преглеждам албуми
със спомени стари…
(за жалост, които забравих…)
Май много мина от първия плач…
Не, всъщност толкова малко…
Тепърва ще плача, ще се смея,
ще срещам и радост, и жал…
Съдбата си аз няма как да променя…
не искам даже… че защо?
Карма, казват… знам…
Каквото ми е писано, ще бъде…
знам!
Безпомощна съм…
Като бучка влажна глина
в ръцете на съдбата…
която ме променя с всеки миг…
Промени ме и живота,
но вътре в себе си
все още съм запалена по
лошия мирис на старите книги
и сладостния аромат на задълбочената мисъл…
Все още обичам небето си…
Загледах се в безчетното множество
разноцветни, малки точици,
от които се състои мрака…
Загледах се…
Нали един ден и аз ще съм сред тях…
А дотогава…
като бучка влажна глина
в ръцете на съдбата…
ще давам все натам…
10.03.2008
Еми
© Ем All rights reserved.
