Jul 16, 2011, 4:28 PM

Като дете

  Poetry » Other
667 0 1

Като дете

 

Главата ми затегната в коса –

                                   разля се...

Откъснах миналото в мен...

и слях се с моето безвремие -

без страх,

без болка,

без тревога.

И видях се обгърнат в безкрайна

                                      светлина...

И

без бъдеще

и време –

почувствах се като дете,

викащо на гласовете в мене:

                                    - Останете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...