Като двайсетгодишни
Как премина животът ни, с теб не разбрахме.
Загрубели от болки на любови предишни,
раболепна признателност не пожелахме.
Просто гръм ни удари. Като двайсетгодишни.
И, загърбили двамата настояще и минало,
за мига си живеем. Без проблеми излишни.
Продължаваме, все така, да летиме със вятъра.
И все тъй да се любим. Като двайсетгодишни.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!