Като двайсетгодишни
Как премина животът ни, с теб не разбрахме.
Загрубели от болки на любови предишни,
раболепна признателност не пожелахме.
Просто гръм ни удари. Като двайсетгодишни.
И, загърбили двамата настояще и минало,
за мига си живеем. Без проблеми излишни.
Продължаваме, все така, да летиме със вятъра.
И все тъй да се любим. Като двайсетгодишни.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!